Постинг
27.10.2010 20:30 -
Бунт и любов
Автор: stalkeron
Категория: Забавление
Прочетен: 1258 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 27.10.2010 20:35
Прочетен: 1258 Коментари: 1 Гласове:
0
Последна промяна: 27.10.2010 20:35
Във Видин , уважаеми читатели, съм участвал в три градски бунта. Помня ги добре. Първия и последния , защото между социалните безредици открих жените на скромния ми ренесансов живот, а втория бунт, въпреки че бе предварително уговорен с тогавашната кметица Nesebra, го запомних, защото тя бе забравила за уговорката ни, и ни гърмя с базука. Но, за този всевдо преврат няма да ви разказвам, не защото бе неуспешен - склонихме Nesebra да се подсети, че имаме уговорка да я сваляме, а защото моите червени панталони на сутринта се оказаха кафяви, едва успях да ги изпера, изобщо няма да ви занимавам с тази страшна нощ.
Нека ви пренеса в зората на времето за ренесансова България. Кмет на първия град в нашето кралство - град Видин по онова време бе нашия сегашен поп Zlefox. Хановете бяха пълни с хора, а пазарите празни. Цената на месото достигаше своя максимум, занаятчиите се брояха на пръстите на ръцете и не смогваха да отговорят на потреблението. Бедните и гладните работеха в мините и не можеха да си позволят скъпите храни със статистики . Въпрос на време бе социалното недоволство да се прояви с пълна сила. Една сутрин градът усъмна с нов кмет анонимник - Hristi , с данъци на максимална стойност, и кметско писмо до гражданите : " Всички сте боклуци". Имаше и добри страни - кметството разпродаваше скъпоценните дрешки на безценица, както и рекордно евтино телешко. Ханът "При кмета" бе прекръстен на "При Христин и Елена." Коя бе тази Елена си остана загадка. Подслушах, че вечерта ще се завзема кметството, и аз реших, че без един млад и необуздан дивак като мен, тази работа не може да стане. Отрязох си един поразчепен дървен чеп и си откраднах едни еластични долни дамски гащи от един простор, и така въоръжен, с импровизирана прашка се пъхнах в хана да крада от бирите на заговорниците. Бяха все хора от сой. Zlefox и ковачите Dobrotica и BamBam , Съдийката по онова време Batelary, и още няколко лошо гледащи старейшини.
- Подготвил съм ножовете, кмете . Утре ще има месо - Прогърмя BamBam по посока на Zlefox.
- Да приключваме тогава тази работа. - Тръгнахме наежени като таралежи в ранните часове на деня . Когато пристигнахме до тъмните прозорци на сградата реших да се проявя пред градския елит със своята решителност и непоколебимост да възстановявам законността в родния град. Обтегнах женските кюлоти вързани за разклоненията на моя дървен чеп и с все сила изпратих към кметския джам едно камъче. Тъкмо победоносно да изкрещя "Излез Гадино мръсна да те видим" всред очаквания от мен трясък на счупено стъкло и една ужасно твърда тъмнина ме блъсна в главата. Когато се свестих с цицина на челото от отхвръкналото камъче, което запратих по кметския прозорец, над мен бе надвесен русокос ангел с мощна десница, която нежно ме душеше:
- Какво си мислиш, че правиш с моите долни гащи !! - Обади се с райски гласец ангелът и продължи да ме разстърсва, докато не промучах с последен дъх :
- Спасявам кметството от узурпатор .
- А теб сега от мен кой ще те спаси? - позасмя се ангелът и се зае да ми превързва главата със своите кюлоти. Разбран излезе .
- Приятно ми е, Денни13 . След тупурдията да ми върнеш гащите.
- Само ако се омъжиш за мен - отвърнах и изтичах към групичката бунтовници.
БамБам тресна врата с чука и тя падна . Влезнахме . Тук кмет, там кмет, никъде го нямаше. Само кметското бюро странно се тресеше. Като почнаха ковачите да го трошат изпод него изпълзя и Христично - блед като смъртник и неспокоен като трепетлика. Понеже не понасям физическата саморазправа, реших да сляза в склада да инвентаризирам кметския инвентар. Тъкмо започнах и се довлече Zlefox.
- Какво имаш в панталоните си ? Аха, свинско месце - вади, а какво си се набурчил, плюй веднега зелката! - И така цялата инвентарицазия - тъкмо аз да инвентаризирам нещо и той ме пляскаше през пръстите. И до ден днешен са сини .
Когато се качихме в кабинета, Христин и ковачите бяха изчезнали. На другата сутрин се разнесе слухът , че кметът узурпатор не е преживял нощта на преврата. На Denni13 й се наложи да се омъжи за мен , за да не й настине голото дупенце , но това стана едва след като паднах на колене пред нея с ултиматум, че няма да се изправя, докато не каже ДА . Тя каза Да, за да ме накара да се изправя и да събуя кюлотите й. Не мисля обаче, че тя съжалява за това Да, само аз съжалявам, че вече казва Да единствено на покана за народно хоро от монахините в манастира и аз от известно време останах без най - любящата съпруга в ренесансовата земя.
Следва продължение
Нека ви пренеса в зората на времето за ренесансова България. Кмет на първия град в нашето кралство - град Видин по онова време бе нашия сегашен поп Zlefox. Хановете бяха пълни с хора, а пазарите празни. Цената на месото достигаше своя максимум, занаятчиите се брояха на пръстите на ръцете и не смогваха да отговорят на потреблението. Бедните и гладните работеха в мините и не можеха да си позволят скъпите храни със статистики . Въпрос на време бе социалното недоволство да се прояви с пълна сила. Една сутрин градът усъмна с нов кмет анонимник - Hristi , с данъци на максимална стойност, и кметско писмо до гражданите : " Всички сте боклуци". Имаше и добри страни - кметството разпродаваше скъпоценните дрешки на безценица, както и рекордно евтино телешко. Ханът "При кмета" бе прекръстен на "При Христин и Елена." Коя бе тази Елена си остана загадка. Подслушах, че вечерта ще се завзема кметството, и аз реших, че без един млад и необуздан дивак като мен, тази работа не може да стане. Отрязох си един поразчепен дървен чеп и си откраднах едни еластични долни дамски гащи от един простор, и така въоръжен, с импровизирана прашка се пъхнах в хана да крада от бирите на заговорниците. Бяха все хора от сой. Zlefox и ковачите Dobrotica и BamBam , Съдийката по онова време Batelary, и още няколко лошо гледащи старейшини.
- Подготвил съм ножовете, кмете . Утре ще има месо - Прогърмя BamBam по посока на Zlefox.
- Да приключваме тогава тази работа. - Тръгнахме наежени като таралежи в ранните часове на деня . Когато пристигнахме до тъмните прозорци на сградата реших да се проявя пред градския елит със своята решителност и непоколебимост да възстановявам законността в родния град. Обтегнах женските кюлоти вързани за разклоненията на моя дървен чеп и с все сила изпратих към кметския джам едно камъче. Тъкмо победоносно да изкрещя "Излез Гадино мръсна да те видим" всред очаквания от мен трясък на счупено стъкло и една ужасно твърда тъмнина ме блъсна в главата. Когато се свестих с цицина на челото от отхвръкналото камъче, което запратих по кметския прозорец, над мен бе надвесен русокос ангел с мощна десница, която нежно ме душеше:
- Какво си мислиш, че правиш с моите долни гащи !! - Обади се с райски гласец ангелът и продължи да ме разстърсва, докато не промучах с последен дъх :
- Спасявам кметството от узурпатор .
- А теб сега от мен кой ще те спаси? - позасмя се ангелът и се зае да ми превързва главата със своите кюлоти. Разбран излезе .
- Приятно ми е, Денни13 . След тупурдията да ми върнеш гащите.
- Само ако се омъжиш за мен - отвърнах и изтичах към групичката бунтовници.
БамБам тресна врата с чука и тя падна . Влезнахме . Тук кмет, там кмет, никъде го нямаше. Само кметското бюро странно се тресеше. Като почнаха ковачите да го трошат изпод него изпълзя и Христично - блед като смъртник и неспокоен като трепетлика. Понеже не понасям физическата саморазправа, реших да сляза в склада да инвентаризирам кметския инвентар. Тъкмо започнах и се довлече Zlefox.
- Какво имаш в панталоните си ? Аха, свинско месце - вади, а какво си се набурчил, плюй веднега зелката! - И така цялата инвентарицазия - тъкмо аз да инвентаризирам нещо и той ме пляскаше през пръстите. И до ден днешен са сини .
Когато се качихме в кабинета, Христин и ковачите бяха изчезнали. На другата сутрин се разнесе слухът , че кметът узурпатор не е преживял нощта на преврата. На Denni13 й се наложи да се омъжи за мен , за да не й настине голото дупенце , но това стана едва след като паднах на колене пред нея с ултиматум, че няма да се изправя, докато не каже ДА . Тя каза Да, за да ме накара да се изправя и да събуя кюлотите й. Не мисля обаче, че тя съжалява за това Да, само аз съжалявам, че вече казва Да единствено на покана за народно хоро от монахините в манастира и аз от известно време останах без най - любящата съпруга в ренесансовата земя.
Следва продължение
Западът иска външна намеса за смяна на р...
Кадафи натрупал 32 милиарда долара, Швей...
Сирия: Арести и побои на мирни демонстра...
Кадафи натрупал 32 милиарда долара, Швей...
Сирия: Арести и побои на мирни демонстра...
Търсене
За този блог
Гласове: 213
Блогрол
