I.Изоставен замък в далечна гора.
Преди много, много години в една отдалечена горска местност, толкова отдалечена, че сега никой не може да каже къде точно се намира, и как се стига до там, древни владетели издигнали в сърцето на гората своя летен замък. Пристигали за известно време в замъка, за да се откъснат от натовареното ежедневие на всички  владетели, запълнено с придворни интриги и коварни планове, понякога водещи до война или  до неочаквана, и внезапна смърт . За това не е чудно, че владетелите наредили да се оформи голям и сложен храстовиден лабиринт около замъка и прилежащите му земи, през който мъчно се влизало и излизало. Само семейството на управниците знаели тайните знаци упътващи през лабиринта към неговия изход. Денем те ловували, а нощем си устройвали пищни вечерни балове заедно със своята знатна свита. Владетелите имали свое хоби - да събират всякакви животни от всички кътчета на познатата им земя и да ги пренасят във летния си замък . Така макар да искали уединение от тегобите на владетелската корона, през месеците на престой в замъка, в него се събирали множество хора - царедворци, ловци, слуги - лакей, готвачи и домашен персонал, както и множество дресьори, грижещи се за животните събирани от всички краища на света. Не се знае кой точно е отровил храната на владетелите и чий е бил този коварен замисъл, но една сутрин след вечерния бал в замъка останали само човешки безжизнени тела и безнадзорни опитомени животни. Дали някой е оцелял след тази страшна нощ, и дали е успял да премине лабиринта към външния свят, историята мълчи, но животните в изоставеният замък били принудени да се справят сами . И те оцеляли . С времето решили че най - добрия начин да заместят грижите на хората към тях е, като те самите заместят хората. Много от тях не познавали живота на роденото на свобода диво животно, познавали единствено своите опитомители, които полагали грижи за тях. Дори да поискали да напуснат замъка пригоден за човеци и да отидат в горския лес, не познавали пътя, и затова заживяли по начин, който познавали добре -  по човешки.
 
II. Дива сърна
Сърната Дивка разстяла в гората около изоставения замък, както всяка дива сърничка. Припкала безгрижно от зори до мрак около своето семейство елени , играеща си с бели зайчета и другите сърнета. Един ден обаче татко лопатар я изпратил на малко пътешествие.
- Дивке, ти вече се превръщаш в млада кошута. Знаеш всичко което трябва да знаят сърните - да са постоянно в движение, да не пият на едно и също място от поточето, и винаги да надушват вълците още преди да се появят. Но искам да попътуваш из нашата гора сама, за да опознаеш всяко нейно кътче добре . Гората е мъдра и всяка сърна трябва да я познава . Когато се върнеш ще знаеш къде са убежищата в нея подходящи да скриеш свойте бъдещи сърнета.
Тръгнала Дивка на своето опознавателно пътешествие из леса. За лош късмет вълците я проследили и вечерта прислонила глава всред един шипков храст Дивка подуши приближаващата се опасност. Както природата я е научила не дочакала да ги види, а веднега хукнала в обратната на вълчата миризма посока . Упорити били вълците в преследването, защото пък миризмата на самотна кошута ги подлуждала . Цяла нощ преследвали Дивка, но на заранта всички без един се отказали да гонят бързоногата сърна. Изморена от дългото преследване Дивка видяла стена от гъста разстителност и открила с доброто си зрение пролука в храстите. Тъкмо на време защото се появил обезумялият преследвач. Той подушвал Дивка, но не могъл да види никъде така желаната сърна.
- Знам че си тук сърничке, но не мога да открия вход за твоето скривалище - изръмжал вълкът -  Но все някога ще излезеш и аз ще те чакам - тракнал зловещо с челюст. Сърната Дивка не знаела какво да прави - не можела да се върне в любимата гора, но и не и се искало да остане толкова близо до вълка.
- Аз мога да ти покажа път всред тази разстителност, далеч от вълка - стреснал я изведнъж гласът на една сова кацнала върху близкия чемширов храст. - Но те предупреждавам, че пътят извежда до полуделите животни всред хорските руйни - поклатила глава совата.
- Опасни ли са тези полудели животни ? - попитала Дивка, макар че веднега решила, че всяко друго животно е по добро от вълците, та дори да са луди.
- Години наред  ги наблюдавам и не ги намирам за опасни, а само са загадка, която дори совите не могат да разкрият. Може би ти ще ми дадеш някакво обяснение за странното им поведение . Може би младоста ти ще помогне да ги разбереш, защото аз отдавна престанах да общувам с тях, струва ми се безмислено. - Тръгнала Дивка всред обраслия неузнаваем лабиринт, водена от совата, която летяла над него и виждала пътя добре.
- След един ден ще те чакам отново тук, за да те преведа обратно - казала совата на раздяла. "Дано само не забрави, каквато е стара" - помислила си Дивка. Пристъпила плахо по каменните стълби на замъка и влязла във вътрешния двор. Дивка ахнала . Толкова много и различни животни на едно място не била виждала. Всичките се щурали забързани насам натам, и повечето имали извънредно странен вид.  Носели странни материи по себе си , някой железа върху главите си и по средата на телата, и ходели изправени на задните си крайници. Смаяна Дивка дълго време наблюдавала странните дейности с които били заети  тези животни . Едни чоплели земята упорито и продължително, в единия край на двора, други се били покачили на дърветата в другия край, за да берат плодове, а в центъра имало малко езерце от което животните вадели риба. Най - шумни били животните в предверието на замъка , където пиели пенлива течност и вдигали невъобразима врява.
- Хъм хъм - стреснала се Дивка от една черна пантера, незабелязано приближила се към нея, покрила грациозното си тяло с червен плат.
- Какво е това което носиш - попитала Дивка.
- Ех, вие бебетата нищо не знаете. Това е рокля мила и когато напреднеш в нашето човешко общество ще можеш да си позволиш и ти няколко.
- Ти не си ли животно? - изненадала се сърната, а черната пантера станала още по черна :
- Ще ти простя тази обида, мила, само защото си необразовано, глупаво бебе. Има много да учиш, за да достигнеш нивото на човешкото ми развитие.  Сега трябва да знаеш, че ти е позволено да ядеш само по един хляб дневно, и че трябва незабавно да започнеш да работиш. - И докато Дивка се опитала да обясни, че храната и е всъщност трева и от нея можеш да ядеш колкото си поискаш, черната пантера я завела зад замъка, където други животни ровели земята и събирали стари и ръждясали метални парчета.
- Хайде мила, труди се и в неделя ще получиш своето възнаграждение, за да  можеш да се издържаш като човек. - казала пантерата и хукнала към други бебета.
- Защо е необходимо да правим това -  попитала Дивка другите трудещи се животни, но повечето пренебрегнали глупавия въпрос, само един таралеж и отговорил:
- За да може довечера да имаме сребърници за бира. Хайде, ще дойдеш с мен да те черпя едно . - Вечерта Дивка се смесила всред другите животни под навесите в предверието на замъка, където се разливало пенесто пиво от дървени бъчви за всички жадни.  От замъка влизали и излизали различни животни и Дивка попитала прятеля си таралеж какво има в него.
- Ех, че си, там живеят херцогът  и неговите съветници. Те управляват всички останали, определят дажбите храна и разпределят собственоста. Всеки би искал да е вътре в замъка управник, а не навън в двора бачкатор. Тези, които влизат и излизат са кметовете на двора. Ето тази хиена е кмета на дървения кът - него, нещо не го обичат, а онзи мравояд е кмета на езерния парк .
- Но храната в гората е на всички, и всичко което е в гората принадлежи на нея - слисано възразила сърната, не разбирайки какво е херцог и какво е кмет.
- Ех, ти си цяла бунтовничка анархистка, харесваш ми . През нощта ще има бунт, ела с нас и ще имаш колкото пожелаеш сребърници за бира. - Дивка се съгласила от чисто любопитсво, за да научи какво е това бунт. В уречения час множество животни нахлули в замъка, завързали и изхвърлили херцога шопар, и неговите съветници на двора, грабнали който каквото намери от съкровищницата на замъка, и се разбягали в нощта. На сутринта дотичали няколко песа и заварили само Дивка да разглежда слисано замъка :
- Арестувана си за провеждането на бунт срещу законно установената власт. - Казал единият пес строго - Ще бъдеш съдена по обяд.
- Но аз не съм взела нищо - опитала се да се защити Дивка пред кучетата и по - късно, по пладне, пред прокурора питон увит в червена роба.
- Това не е от значение, пред престъпният акт на неподчинение спрямо законността - смъмрил я още по строго питона. 
- Осъждам бунтовничката Дивка на 10 дена затвор и 1000 сребърника глоба - отсъдила съдията костенурка с розова шапчица на главата.
- Не можете да затворите диво животно в затвор, в гората няма затвори ! - опитала  да омилостиви Дивка кучетата пазачи на затвора, когато я заключвали в една пристройка към замъка. Но кучетата нехаели за нейните протести. След 10 дена затвор Дивка излязла нито жива, нито умряла и се насочила към лабиринта, където се разделила със старата сова . Горещо искала да се махне от човешкия замък и неговите полудели обитатели, заети  с това да се измъчват един друг, но совата я нямало, а Дивка не познавала пътя през лабиринта към своята гора .

следва продължение

Кога да очакваме продължението?
Нямаме търпение да разберем какво е станало с Девка и ще пусне ли на вълчо...