Огънят в Одрин е специален , не  е като в другите градове - да служи за  да стопли нечий телеса , тук той озарява крепостната стена на замъка,  за да могат малобройните защитници да различат прииждащия от към  мрака враг. На всеки трети зъбер по масивната градска палисада , във всяка бойна кула , и във всеки защитник на пост в обсадения от турска армия Одрин се намира по една факла с този необикновен огън. Ролята на тези горящи пламъци  в тъмнината,  трепкащи искрици в нощното небе - ако ги погледнем от далеч , патрулиращи  из всички точки на града е двояка. Врагът вижда , че Одрин не спи - той пламти. Всички са на своя пост , всички са на щрек , а  многобройността на огнените точки би могла да обезсърчи. Другата роля на нашите горящи факли е важна за самите защитници. Всеки вижда другите -  в момент на неспокойство,  всеки може да се убеди , че не е останал сам . Огънят на Одрин е бойния огън на братя по оръжие , на близнаци по съдба , които или ще удържат юначна победа и тази нощ,  или ще паднат  в защита на българщината , и завинаги ще влязат в Хайдутския пантеон на славата. Там отдавна със златни букви изписа името си и Професор Кучков.  Още при овладяването на Одринската крепост всички се убедихме , че той е безумно безстрашен войн - пръв  торпелира замъка  крещейки с пяна на уста  " Къде ми е  трона,  тюрбани , покажете ми тронната зала преди някой  хайдут да ме е варнал." Със завидна скорост професорът се оказа пред масивната здраво залостена врата на Одринския съвет , но тази малка пречка не можа да го спре.
- Ашала Машала Сезам Саладин кучи син - Отвори се! - Произнесе древните заклинания той , и вратата се срути върху него.  Маринероси си записа в бележника :" Професорът се прави на Али баба ефенди".  Така Кучков наистина бе изпреварен за Херцогския трон от един бързоног хайдут, но поради впечатляващия му устрем и готовност за бой в челните редици му бе предложено от генерал Danigyrl капитанската позиция: 
- Аааз съм Профеесоор и ми приляга Херцогската титла по прааво - с удебелен авторитетен глас се опита да спори той . На Хайдутската лидерка обаче,  не и беше до спорове,  за това упражни груб натиск върху мъжкото достойнство на професора, буквално - изрита го по професорките топки:  
- Приемаш или отказваш.
- Приееемам -  с звънлив във високите обер тонове гласец прие поста Професора. След това често го срещаха Хайдути и засмени забулени туркини,  да го питат защо ходи така разкрачен. На първите отговаряше така :
- Абе не виждате ли , че това е хараактеерна тежкаарска походка , и ние като завоеватели всичките такаа трябва да ходиим -  какви хайдути сте ви е бее,  без да ходите раазкраачено  . Маринероси си записа в бележника " Професорът се прави на тарикат бабаит." - но след това всички хайдути почнаха по - тежкарски някак си да се носят из одринско. Колкото до турските ханъми Професор Кучков събираше  туркините в един хан,  където не им искаше по много жълтици,  за да видят осмото чудо на света ,  което предизвиквало характерната разкрачена походка. Преди таз вечерната битка професора като даровит оратор бе по - молен да произнесе вдъхновяваща реч:
- Какво , маймуни , Да не искате да живеете вечно - Извиси глас той от парапета на капитанската кула - Врагът е многоброен и мотивиран от своята многочисленост , но при нас  е обратното : колкото по - малко оставаме,  толкова с по-голямо желание ще отстояваме  българската Одринска крепост. Казвам Българска , защото нашата кръв ще трябва да се пролее за да влезе чужда войска в нея. Тази вечер ще запалим огъня във факлите отново,  за да посрещнем врага , но дори  някой от нас тази нощ да изпусне своята факла,  погубен в боя, нека да си спомни  в последните моменти на този грешен свят , че неговото сърце  е горяща факла с огънят на битката която водим всички заедно , затова маймуни, няма да живеете вечно,  но ще оцелете  като пламък в сърцето на всеки преживял и тази нощ боен другар.-   Ура! извикаха Хайдутите и се метнаха към приближаващите ги турци.